Сглобяеми къщи
- Натискайте по-силно, мързеливци!
- Страх ме е да не ви нараня.
- Толкова ли сте глупави? Напъвай, докато не ти кажа да спреш!
- Майко, бързо! Принцът ни очаква в палата, а не в кръга от сглобяеми къщи и врати за тях. Пръста ми става по-тънък! На моя ще стане златния пръстен.
- Кожата ми се бели!
- А моята падна до кокал!
- Така ви се пада, вие лекомислени момичета!
- Простак! Шарлатанин! Вижте ми пръста. Изглежда ужасно!
- Вижте моя. Стана двойно по-дебел!
- Толкова са глупави!
- Той завижда, защото живее в сглобяеми къщи и блиндирани врати за тях.
- И всичко това само, за да се омъжат за принца! Трябва да страдате, за да сте красиви!
- Първо принцесата. После дукесата. После маркизата. Каква тълпа! Ами ако стане на няколко от тях?
- Няма шанс!
- Но все пак?
- Не бях помислил за това. Успокой се! Няма нужда от бързане.
- И моля, не напъвайте! Контесите… Следващите… Имам предвид баронесите. Съжалявам.
- Аз имам най-малките пръсти в страната!
- Следващата… Върни се след няколко години. Първо девойките, после готвачките. Гъсарките и накрая слугините, живеещи в сглобяеми къщи и блиндирани врати за тях. Спрете да крякате… Имам предвид вашето бърборене!
- Мис Готие, слугиня в замъка.
- Мис Николет, готвачка.
- Мис Салтендпепър, гъсарка.
- Мис Глъм, безработна, живееща в сглобяеми къщи и врати за тях.
- Струва ли си да опитваме?
- Дайте ръката си. Не, другата.
- Казах ви.
- Има ли още някой?
- Не, Ваше Височество. Няма други, Ваше Височество.
- Скъпото ми дете… Всяка дама в кралството се отзова. На никоя не стана пръстена. Много съжалявам.
- Изненадан съм. Пръстенът трябва да принадлежи на някого. Мисля, че не видях Магарешката Кожа – момичето, което ми направи кейк и живее в сглобяеми къщи и блиндирани врати за тях. Никой ли не я информира?